Image

Пасха

 



Исторически погледнато, Пасха е възпоменание на съдбоносна нощ за потомците на Яков, когато те на последната семейна трапеза в Египет, преди да поемат пътя към Синай. Затова Пасхата е тясно свързана със значението на Изхода: като избавление по Божие благоволение от тежката участ в Египет и като начало на самостоятелен живот, при който постепенно се формира израелският народ. Ето защо Пасха е семеен и родов празник и празник на благодарност към Яхве за спасението.

Image

Пасхата е най-старият израелски празник. По време той предшествува празник Безквасници и почти се слива с него. Пасхата започва във вечерния здрач на 14-тия ден на месец нисан (авив), а Безквасници трае от 15 до 21-вия ден на същия месец. В късната юдейска епоха обаче названието "Пасха" се пренася и върху Безквасници, въпреки че името Безквасници продължава да се употребява.



Названието на този празник pesah се извежда в съвременната литература от различни корени: "отминавам", "куцам, подскачам", "защитавам" , "покровителствам". Предписанието за начина на празнуване на Пасхата се описва в навечерието на Изхода. Празнуването трябва да бъде в новолунието на първия месец на пролетта, когато започва ечемичената жетва. Подготовката за празника започва на 10 авив-нисан, когато трябва да се избере едногодишно мъжко агне съобразно големината на семейството.

Image

Всички поколения трябва да спазват този празник. Роби и пришълци могат да участват, ако са обрязани.

На 14 нисан вечерта агнето трябва да бъде заклано. С китка исоп да се вземе от кръвта, събрана в съд, и се помажат горният праг и двата спонеца на вратата на къщата, където се яде пасхалното агне. Агнето трябва да бъде изпечено на огън без да се счупи негова кост. То трябва да бъде ядено с горчиви треви и безквасен хляб. Агнето трябва да се яде бързо като всеки е облечен с връхната си дреха, препасан като за път, обут със сандали и с тояга в ръка. Онова, което не е изядено от агнето, трябва да бъде изгорено.